Мина цял един месец. . . Мхм . . . Аз лично още не вявам и не приемам, и не искам или по-скоро си го искам. Само да знам, че ще му кажа "приказна вечер".

Цял един месец и q-то още не е изгряло. Още седя с телефон в ръцете с мисълта да му пратя "и тук бях, и тук е яко, ама къщи - най-добре."  Take me back to the paradise city. . . where the grass is green and the girls are pretty. . . Това си пееш постоянно нали? Винаги когато си далече това е ежедневието. Всъщност има ли ежедневие? Без теб - мн мн мн трудно:( Минават си дните, колкото да има - по трефата. . .

Нищо не може да излекува липсата на един човек.
Такъв е живота за съжаление :(

а всеки изминал ден напомня че и днес го няма , и днес няма да дойде. За дребните и сериозните неща, и в хубавите и в тежките моменти, постоянно усещам липсата. В началото успявах да я облека с думи... сега и думи нямам вече. Празно - това е. Неистинско. Живея повече в сънищата - там всичко е като преди. Искам си го обратно... какво да направим за да си го върнем.
А тебе много те прегръщам, Аничка.

Ели

Днес отново бях на гробищата, същата зала. . . Както казваш - няма думи. Навсякъде го виждах, чувах гласа му и се смееше. . . Не се побърквам, просто имам нужда да го има. . .

And the days, they linger on
And every night, what I'm waiting for
Is the real possibility I may meet you in my dream

And sometimes you're there
And you're talking back to me
Come the morning I could swear you're next to me

And it's okay.
I'll be here
Come back

Privet .. gechi sym... ne znam kak namerih tozi blog... ama ni swyrzva neshto silno! Mersi, che vi ima! Blagodarq na vseki, koito e naokolo... zashtoto i Dobri e naokolo,prosto ne go vijdame nie!